През 1985 година България достига своя връх на население от 8,948,649. Според последни резултати от 2011, населението на България е намаляло до 7,364,540 души. В последните години населението намалява по редица причини. През 1950 г. се наблюдава и най-високият естествен прираст в страната, което означава, че през тази година има 108 437 повече раждания, отколкото смъртни случаи. Още от 1990 г. обаче в България има повече смъртни случаи, отколкото раждания. Миналата година са загинали 46 545 повече българи, отколкото са родени.

През последните три десетилетия голям брой емигрираха, особено след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г.

През 2010 г. имаше 308 089 български граждани, регистрирани като живеещи в ЕС28 плюс четирите страни от Европейската асоциация за свободна търговия, ЕАСТ, макар че можеше да има повече живеещи и работещи незаконно и които по-късно да узаконят положението си. Все пак до 2019 г. този брой се е увеличил до 890 000. Само в Германия през 2005 г. са регистрирани 39 153 българи, като броят им се е увеличил с 820% до 360 170 през 2019 г. В Турция живеят и няколкостотин хиляди.
След Румъния, България има и най-лошия процент на детска смъртност в ЕС, което от своя страна влияе върху нейната продължителност на живота.

Въпреки че няма конкретни данни за тези две числа, възможно е те да отразяват дълбоки проблеми, засягащи здравето на предимно бедното ромско малцинство в България.

Основни етнос групи

Населението на България включва няколко различни групи, които могат да бъдат идентифицирани според критерия за етническо самоприписване. Най-важните от тях са българските турци, българските цигани, помаците и гагаузите.

Според проучване на Националния статистически институт от декември 1992 г. в държава с 8 472 724 граждани 85,8% се обявяват за българи, 9,7% турци и 3,4% роми. 87% от българските граждани приемат източноправославните, а 86,3% считат българския за свой майчин език. Понастоящем оценките за размера на помашкото население в България варират от 100 000 до 270 000. Гагаузите, макар броят им да е статистически незначителен, въпреки това заемат важна позиция в културния контекст на българската нация. Когато се тълкуват тези данни, трябва да се вземе предвид, че има и други противоречиви оценки за размера на тези малцинствени групи. Например официалните публикации и съобщения в медиите за броя на турците в България варират от 700 000 до 1 250 000, докато броят на ромите варира от 450 000 до 1 000 000. Любопитен факт, което свързва всички етнос групи е, че в България казино игри са доста популярни. Голяма част от ромите предпочитат да играят директно в казиното, докато другата част от играчите се наслаждават на игрите от своя дом в някои от най-добрите Онлайн Казина България. От всички етнически групи в България териториално са концентрирани само българските турци, които включват 66% от населението на област Кърджали в югоизточна България и 48% от област Разград в североизточна България.

Религии в България

Най-голямата религиозна вяра в Република България е източноправославното християнство, което обхваща 4 374 135 души, или 82,6% от населението на страната. През целия вековен период на независимо развитие на Третата българска държава делът на лицата, принадлежащи към източноправославното християнство, варира в тесни граници – между 80,7% през 1900 г. и 85,7% през 1992 г. Този факт е в основата на Член 13 в последната конституция на Република България от 1991 г., съгласно която православната религия е традиционна в страната.

Към 1 февруари 2011 г. второто място е заето от населението с мюсюлманска религия – 577 139 души, или 10%. Делът на лицата, които са декларирали, че принадлежат към тази религия, е най-висок в началото на XX век, когато 17,2% от цялото население на България принадлежи към нея. С нарастването на общото население в страната делът на мюсюлманите започва да намалява и достига най-ниското си ниво през 2011 г. За последните десет години броят на мюсюлманите е намалял с 389 839 души или приблизително 12,9%.

Третото място през 2011 г. е заето от лица, които принадлежат към протестантизма. По време на преброяването 64 476 души, или 1,1%, са се обявили за протестанти. Броят на лицата, които се обявяват за протестанти, нараства. Броят им в началото на миналия век е бил само 4524 души, или 0,1%.

Демографски политики

Правителството на различните политически системи в България винаги е било в неприятна позиция да се опитва да наложи маска на национална хомогенност върху сложната етническа пачърка, която съществува в страната. Парадоксално е, че тази политика на асимилация в общи линии доведе до засилване на етническите граници и до стабилизиране на етническите групи. Това също е довело до стабилизиране на етническите групи в България. Идеологията на многообразието и етническата толерантност не е реалност в тази част на света.

Прогресивното намаляне на населението на България наранява икономическото развитие на страната. По този начин не се подобрява и битовия живот на гражданите и ръководството трябва да вземе мерки за отстраняване на негативните последици. Въпреки това, правителството на България не обръща внимание на проблема и не адреси този негативен фактор. Правителствената програма създадена през 2017 – 2021 е първата, която адресира проблема и е с цел за обръщане на негативния ход към по-добро. За съжаление, за момента тази инициатива не е постигнала никакви забележителни резултати и население на глава продължава да намалява. За да се постигне нужното развитие се изисква създаването на закони спомагащи живота на жителите на България и тяхното развитие. За поддържане на икономическо развитие, трябва да се обърне внимане на агрикултурата. В този сектор може да се създадат много нови работни места и да се постигне някакво икономическо развитие свързано с продукцията на държавата. До този момент, сектора остава празен а пазарните цените се контролират от монопол.